ЗА НАМАЛЕНО ЗРЕНИЕ
Размер на шрифта
Текстова версия на сайта

30 януари 2025

Състоянието на електрическите мрежи е като на цялата инфраструктура

Снегът по празниците в края на 2024 г. вместо да зарадва повечето хора остави разгневени немалко домакинства, хотели и къщи за гости. Сигналите, които идваха от държавни институции и електроразпределителни дружества не успяха да уверят потребителите, че се действа адекватно и някои хора работят денонощно, затънали в преспите. Освен това държавни мъже оставиха впечатлението, че доставчиците на ток изобщо не влагат нужния обем инвестиции и ще бъдат задължени със закон да инвестират повече. Очаквано в очите на хората, които не са в детайлите остана убеждението, че отново биват мамени и оставени на тъмно и студено по празниците. Как изглежда случилото се през погледа на най-голямото електроразпределително дружество, отговарящо за Западна България - разговаряме с Георги Миков, главен изпълнителен директор на "Електрохолд България" ЕООД.

Интервюто може да прочетете тук: Георги Миков,"Електрохолд": Състоянието на електрическите мрежи е като на цялата инфраструктура | Дневник
 

От Ваша гледна точка как изглеждат авариите с електрозахранването в края на предходната година?

- Авариите по коледните празници на 2024 г. засегнаха по-малко клиенти отколкото авариите в края на ноември 2023, когато и София беше засегната. В първите часове имахме 460 хил. абонати без ток. Но сега авариите съвпаднаха с празниците и много хора бяха отишли да празнуват някъде извън големите градове. Искам да подчертая, че в нито един голям град не сме имали прекъсване на електрозахранването в резултат от снеговалежите.

Принципът на изграждане на мрежите по света и в Европа е, че в селата и по-скоро в отделните махали не е икономически оправдано мрежите да се подсигуряват от няколко места както е в големите градове. А дори да са подсигурени от няколко места, когато дървета, надхвърлящи по дължина просеките, паднат върху електропроводите, няма как да не прекъсне електроснабдяването. В масовия случай селата са захранени от един въздушен електропровод или от втори от близка подстанция и те са резервирани един спрямо друг.

Разбира се, не навсякъде може да резервираме - така са изграждани мрежите и така се изграждат, защото броят на потребителите в едно село е доста по-нисък, консумацията на енергия е по-малка и е икономически неоправдано да се прави подобна инвестиция. А изграждането на един въздушен или кабелен електропровод с голяма дължина е огромна инвестиция, която би трябвало да бъде оправдана. Ето, например, потреблението в град София е половината от потреблението на електроенергия в Западна България. Тук концентрацията на потребителите е такава, че икономическите разходи, независимо колко е сложна мрежата са по-ниски, отколкото в отдалечените региони.

В същото време структурата на тарифите за мрежите е на принципа на пощенската марка - тя е една и съща, независимо къде се намираш. Тоест, някой покрива разходите за отдалечените места с потреблението си в местата с по-голяма концентрация на потребители.

Но има страни в Европа, където се прилагат различни тарифи. За да се подсигури мрежата на такива отдалечени места - там се плаща доста повече, за да се постигне по-висока степен на сигурност.

Ако се погледне критерия на регулатора за брой прекъсвания на един потребител годишно - планирани и непланирани, или продължителност на едно прекъсване, ние изпълняваме тези изисквания и даже сме доста под тях. И регулаторът е напълно наясно, че ако критериите се завишат, то трябва да бъдат одобрени и по-високи инвестиционни разходи, което би довело до повишаване на мрежовите цени за клиентите. Очевидно е, че за да поддържаме по-висока степен на сигурност, пак говоря за тези места, където се случиха авариите по празниците, е необходимо да направим по-големи инвестиции, които трябва да дойдат отнякъде.

Този въпрос беше изведен на преден план при авариите по празниците и се създаде впечатлението, че дружествата на своя глава не инвестират достатъчно.

- В последните години приоритетът в нашата енергетика е да се присъединяват ВЕИ като дори на заявленията се отговаря в съкратени срокове и по опростени процедури. Това ангажира значителен ресурс на дружествата - особено за малките ВЕИ, тъй като при големите разходът се покрива от инвеститора, а не е за сметка на всички потребители. Отделно, ВЕИ производителите не дължат цена за достъп до електроразпределителните мрежи.

Но има и един проблем, за който вече над 20 години говорим. В тарифите за битовите потребители има цена за достъп и цена за пренос през разпределителната мрежа, но и двете се измерват в лева на киловатчас. Само че в малките населени места, ако вземем за пример и Априлци, който бе засегнат от авариите по празниците, има 79 трафопоста за 3 хил. потребители. От клиентите там 30-40% са неконсумиращи, не живеят там, ходят рядко и дори никога. И за да бъде справедливо разпределен разходът, е нормално да има цена за достъп до мрежата на ангажиран капацитет, независимо дали се ползва или - не. Защото сега в имотите, в които не се ползва ток, сметката е нула и съответно за дружеството няма постъпления от цена за достъп. Но ние не махаме мрежата, когато човекът го няма в имота, а поддържаме този капацитет 24/7 - разход, който сега се покрива от другите потребители.

И заради това би трябвало да се плаща някаква компонента, която да възвръща разходите на предприятието по осигуряването на електрозахранване. На такъв принцип от доста години вече са тарифите за стопанските потребители.

В отделните държави има различни практики. В Белгия, например, когато това беше въведено и за бита, се отчете, че има дисциплиниращ ефект - заявени са такива капацитети, които са реално необходими, а не големи, просто за всеки случай.

Тоест, натрупват се допълнителни разходи на ерепетата извън тези за поддръжка и обновление на мрежата?

- Те се покриват от общата структура на одобрените разходи, а не ги покрива 100% този, който предизвиква разходите.

Другото, което е интересно, са самите процедури по изграждане на енергийните съоръжения. Ние сме обвинявани, че са много сложни процедурите по присъединяване. Отговаряме в 14-дневен срок със становище за присъединяване, но процедурите от там нататък са като за ново строителство - предпроектни проучвания, проектиране, процедури на съгласуване с всички инстанции, права на прокарване и изграждане след разрешение за строеж. Всичко това е извън нас. Дали сме възможност, който сам може да извърши проектирането, иначе ние поемаме и тази част.

Но реално един такъв процес е не по-малко от 150 дни, за да стигнем до разрешение за строеж. Така че самото изграждане в някои случаи е най-лесната част.

Другото е, че почти няма община, в която да са определени места за трафопостове. Започва един пазарлък - и в София, и навсякъде, къде да се сложи този трафопост. Всички искаме качествено снабдяване, но трябва да осигурим съоръжение между средното и ниското напрежение, така че електроенергията да стигне до всеки потребител.

Още нещо интересно се случва в последната година и половина. Общините прилагат програма, за която не сме информирани - за ограничаване на отоплението с твърди горива и раздаване на климатици. На никого не хрумна да дойде да пита, сега като се сложи този климатик, има ли я тази мощност, няма ли я. Аз не знам някой да си е подал искане за проучване да провери дали предоставената му мощност позволява, например, да сложи 2 климатика в дома.

Вероятно потребителите приемат, че като се осигуряват от общината, такава преценка е направена и всичко е съгласувано.

- Няма никаква координация! Всеки си води собствена политика. Ние разбираме за проблема, когато нашите хора отидат на терен, защото са започнали да изгарят трансформатори, изводи на ниско напрежение и т. н. Това се случи в столичния квартал "Факултета" през миналата година. Товарът стана доста по-голям, а там захранваме с 6 кабела по 10 киливолта - захранване като за едно градче. И пак са недостатъчни наличните трафопостове, за да поемат увеличеното натоварване.

И решен ли е вече проблемът?

- От община "Красна поляна" получихме виза за проектиране върху...къща. Обърнахме внимание на този факт, но ни отвърнаха да се справяме сами. Тоест, ние нямаме териториално планиране за изграждане на инфраструктура - да има път, ток, вода, канал. Аз поне не съм срещал един квартал, в който да е приложено цялостно планиране и след това да се пристъпи към реализация на инфраструктурата.

Миналата година се създаде работна група с участие на държавни институции и ерепета, за да се набележат мерки да не се стига до тежки аварии. Тя събираше ли се редовно, какво стана?

- Още тогава поставихме въпросите за просеките, за взаимодействието с институциите, отговорни за поддържането на пътищата, горите и т.н., за инвестициите в мрежите и всички останали въпроси, които и сега са на дневен ред. Вероятно заради политическата нестабилност през последната година, няма напредък в решаването им.

Държавните институции какво не са изпълнили от обсъденото?

- А какво да направи държавата в случая (с авариите по празниците - бел. а.) точно? Ние подписахме споразумение с Националното сдружение на общините през ноември и още на следващия ден им дадохме предложение за решение за т. нар. сервитутни зони (просеките около електропроводите - бел. а.).

Да, но ако горите са държавни, където искате да се изсекат допълнително просеки, ви трябват държавни структури. Същото е с регулатора КЕВР, същото е с Министерството на енергетиката, което обяви, че ще въведе минимален праг на инвестициите, които правите, сякаш вие нарочно влагате по-малко...

- Инвестициите ни за 2024 г. са 135 млн. лв. повече от одобрените от КЕВР 100 млн. лв. Държавата може да влезе в роля на ниво по-строго териториално планиране. Ще дам пример с няколко села около София - Хераково, Пролеша и др. Изведнъж там се появява регулационен план за още едни ливади, в който вече са урегулирани имотите и ние сме задължени да правим инфраструктура. Как ще я направим като определението за публични имоти нито са отчуждени, нито има път, нито има достъп до тези места. И идва някой и казва, че иска присъединяване и ние в 14-дневен срок отговаряме как ще го захраним, с какъв трафопост, който дори не е предвиден въобще къде ще бъде. И започва един пазарлък - кой ще даде терен, кой ще го изгради и т. н. Обикновено това става за сметка на цената на присъединяване. Ние ще направим първата инвестиция и постепенно ще присъединяваме други потребители, ако има такава перспектива. Но ако е един потребител и ще се усвояват тези терени в рамките на 15 години, инвестицията няма да има възвръщаемост. И трябва да дадем приоритет на друго място.

Във вилните зони, които не са урегулирани със статут на населени места, също не можем да прокарваме качествено инфраструктура.

Така че не е проблемът в енергото, което иска да си свърши работата и да експлоатира едни нормални съоръжения. Ходене по мъките е да се стигне до качествена инфраструктура по причините, които изредих.

А от общините какво ви отговарят, когато обсъждате въпросите, които са в техните правомощия?

- Че ще ни съдействат. И дотам. И положението остава същото. Така че нашата инфраструктура е отражение на общата ситуация. Пътищата към селата са третокласни, не са първокласни. И те отразяват съответната степен на тежест на тези населени места в общата инфраструктура. Мрежите отразяват същата степен на тежест на тези населени места в общата инфраструктура на цялата територия.

Действително, около коледните празници се получи така, че имаше по-продължителни прекъсвания на тока в някои населени места. Но няма такъв електропровод, който да издържи падащи върху него дървета, защото просто няма такива материали. Или са неоправдано скъпи и ще ощетим други, по-приоритетни места за инвестиции.

Ние бяхме обвинени, че инвестираме в електромери, но по регламент трябва да измерваме на 15 минути потребената електроенергия и да подаваме данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да се балансира системата.

В действителност в момента влагаме средства в системи, които са възможно най-модерните и по този начин понижаваме разходите за отчитане - вече една трета от електромерите са заменени със смарт устройства. В момента в "ЕРМ Запад" са заети близо 400 души с отчитане на електромери и те ще се преквалифицират, когато нуждата от физическо отчитане отпадне. Така понижаваме разходите за отчитане. Освен това там, където вече има инсталирани смарт устройства, средните загуби са едва 2.5-3% от енергията.

Ако се върнем на ключовия въпрос за инвестициите - какви суми трябва да се инвестират вместо тези, които регулаторът ви одобрява - около 100 млн. лв. годишно за Вашата компанията през последните години, за да може с натрупване те да доведат до видимо подобрение в мрежата, за която отговаряте?

- Най-изостаналата инфраструктура са въздушните електропроводи средно напрежение в определени райони. Те са изграждани навремето с по-ниски изисквания, с по-малки сечения, с по-слаби стълбове.

Какъв е делът им от общата мрежа?

- Общо 17 500 км са въздушните електропроводи средно напрежение, а кабелните електропроводи средно напрежение са около 8 200 км. От порядъка на 35 хил. км е мрежата ниско напрежение, от които около 10 200 км са кабелните електропроводи, които са основно в градовете. Общо 80% от въздушните електропроводи са на възраст над 50 г. Постепенно, по участъци те трябва да бъдат реконструирани, тоест, на практика подменени.

Нашата оценка е, че за да подменим с нови съвременни съоръжения първите 100 електропровода, ни трябват 1 млрд. лв. И това са най-приоритетните, които непременно трябва да направим - в района на Априлци, в кюстендилско. Приоритет също така е автоматизацията на мрежата средно напрежение, чрез която да се ограничат авариите само до засегнатите участъци.

Проблемът обаче не са само парите. Всичко това трябва да се проектира, да се вземат всички разрешителни за строеж, да се направи етапност на строителството и да се проведат обществени поръчки за доставки на материали и изпълнение на строителните дейности, които да не бъдат неоснователно обжалвани. Отделно, тъй като населените места не може да останат без захранване по време на реконструкциите - трябва да осигурим агрегати, да се направи график, да намерим изпълнители. А и последното е проблем в България, особено покрай ВЕИ проектите. Изпълнителите отиват там, защото явно те плащат по-добре.

Съгласно проведените търгове по ЗОП за изпълнители на електроразпределителната инфраструктура, от 2022 г. досега цените на подизпълнителите в търговете, които правим, са се повишили 3 пъти - дали сме 1.3 млн. лв. прогнозна цена, а получаваме 3.3 млн. лв. оферта за строителство. Често липсва конкуренция - явява се само един кандидат и не е изключено да се откаже. За него това е лесно, защото не се изисква гаранция.

В допълнение, вече почти няма подготвени хора да проектират особено въздушните електропроводи. Останаха малко експерти, които се занимават предимно с ВЕИ. Ние не сме атрактивни, защото правим търгове по Закона за обществени поръчки, които траят 9 месеца докато изберем изпълнител и впоследствие цените не могат да бъдат изменяни, независимо от условията, които настъпват на пазарите.

Това е криза. За да се справим с нея, създадохме нова компания - с екип от вътрешни и наети хора, които да се занимават с инвестиционната част.

Добре, но за потребителите е важно да знаят срещу каква сума може да се подобри услугата и как това ще се отрази на цената на тока. Какво е за Вас реалистичното?

- Може да се правят инвестиции и без да има съществено поскъпване на тока, тъй като инвестициите са компонент от мрежовите тарифи и то не основния компонент. Образно казано, ако влагаме 1000 лева, получаваме 57 лв. средна възвръщаемост тази година от тарифите. От някоя инвестиция в София ще получим повече, но в една вилна зона няма да получим тези 57 лв. Така че вложените инвестиции не са отразени едно към едно в цените на тока. В нашия случай оперативните ни разходи се отразяват коректно от 2021 г. насам, тъй като бе ясно, че и заплатите са изостанали, а персоналът, зает с поддържане на мрежата, трябва да бъде мотивиран. Те дават дежурства и работят независимо кой час от денонощието е, почивен ден ли е, Коледа ли е... На линия са 24/7 и трябва съответната мотивация, за да сме атрактивни като работодател.

Така че, ако направим по-големи инвестиции, те няма да се отразят така пряко в цената на тока, а ще бъдат 1/17 част или на всеки 100 лв. вложени в цената на тока ще се отразят 5.74 лв.

Ако се върнем обаче на тези 135 млн. лв., които сме вложили през 2024 г., от тях 63 млн. лв. са разходи за присъединяване на нови клиенти, 23 млн. лв. са за подмяна на електромери, което сме длъжни да правим на всеки 6 години. Около 41 млн. лв. са инвестирани пряко в мрежите средно и ниско напрежение, включително в мрежите 110 киловолта, и около 8 млн. лв. в ИТ, в специализирани средства за придвижване в недостъпни райони, реконструкция на енергийни сгради и др.

От всичко, което изреждате, се вижда, че редица проблеми и в държавата, и в общините не са решени, а казвате: за какво ни е държавата в този случай. Какъв е проблемът тогава?

- Проблемът е в инфраструктурата, която отразява нивото ни на живот. Тя не може да бъде чудесно по-различна и идеална. Отговаря на нивото на всички структури и цялата ни заобикаляща среда. Има същите недостатъци, като всички останали системи.

Факт е, че електроенергията пък е доста по-достъпна за битовите потребители в България. С ниските регулаторни цени се стимулират тези, които имат възможност да харчат повече, а пък плащат по социални тарифи. Защо трябва да го правим това?!

С тези проекти, които спечелихте за 39 млн. евро по Модернизационния фонд (който се пълни от приходите на държавата от въглеродни квоти - бел. а.) и договорите, за които подписахте преди Коледа, какво ще изпълнявате и как това ще подобри системата?

- Тези средства са в допълнение на планираните вече инвестиции. Така че с освободените ресурси имаме да подменяме трансформатори, въздушни електропроводи, които са в най-тежко състояние. Трябва да отчитаме и това, че в София имаме критична инфраструктура и 26 подстанции, които да поддържаме и които постепенно да модернизираме и автоматизираме.

Така че Модернизационният фонд ще помогне с това, че полученото финансиране няма да се отрази в цените на потребителите. Надяваме се и ползването на средства от този фонд да не приключи на първи етап и да продължи.

Освен това сме кандидатствали по програмата "Кармен", която е за развитие на трансгранични капацитети и развитие на регионите с цел усвояване на зелена енергия както и за автоматизация. Там подкрепата е 50% от стойността на проекта. Установили сме нужда от нови подстанции около София, които се надяваме да финансираме по тази програма.

Кои потребители, по какъв ред и кога ще получат компенсации заради оставането без ток?

- За да получат компенсации, битовите клиенти, останали без електрозахранване за продължителен период, трябва да подадат искане за изплащане на компенсации. Исканията се разглеждат по реда на постъпването им, като срокът за разглеждане на жалба е до 30 дни от датата на постъпването ѝ в дружеството. Жалбите се разглеждат индивидуално и ако клиентите отговарят на определени условия, те получават писма, в които ги молим да предоставят банковата си сметка.

За да бъде една жалба разгледана, трябва да бъде подадена от титуляра на партидата за имота, да няма трайна липса на консумация повече от 13 месеца назад, електрозахранването на имота да не е прекъснато поради неплатени задължения или неправомерно ползване на електрическа енергия.

След като получи банковите сметки на клиентите, дружеството превежда парите в срок до 10 работни дни.

Тъй като се върнахме на темата за авариите по Коледа, може да се отбележи, че само две седмици след първия снеговалеж, отново валя сняг, но по мрежата нямаше аварии. Това означава, че не ние не сме си свършили работата по профилактика и поддръжка, а че екстремните метеорологични условия са предизвикателство за всяка мрежа. Важното е да се набележи правилната стратегия и да се потърсят решенията, така че мрежата да се развива адекватно на изискванията на бъдещето.