Променящите хора

Интервю с Милен Христов за сп. BGlobal

Милен Христов е член на Управителния съвет на „Електрохолд Продажби“ ЕАД и на Съвета на директорите на „Електрохолд Трейд“ ЕАД, управител на „Електрохолд ИПС“ ЕООД – част от електроенергийната група „Електрохолд“, собственост на „Еврохолд България“ АД.

Живеем във времена на все по-бързи промени – в кое е важно да останем устойчиви, за да сме успешни, докато се променяме?

Промяната днес е постоянна, но е важно да останем устойчиви в мисленето си и в начина, по който вземаме решения. Ако знаеш къде искаш да стигнеш, можеш да сменяш инструменти, технологии и модели, без да губиш фокуса. Успешните организации не са тези, които реагират най-бързо на всяка новост, а тези, които имат ясна посока и принципи и умеят да адаптират средствата, без да губят целта. Устойчивостта означава и последователност – да инвестираш в решения, които носят стойност след 10 – 20 години, а не само утре.

Електричеството е в основата на съвременната икономика – кои са промените в тази сфера, които ще бележат бъдещата енергийна инфраструктура?

Енергийната инфраструктура се трансформира от пасивна в интелигентна. Говорим за дигитализация, двупосочни мрежи, интеграция на възобновяеми източници, електромобилност и активна роля на потребителя. Мрежата вече не е просто кабел, по който тече ток – тя е система за управление на данни, гъвкавост и баланс. В бъдеще надеждността няма да се измерва само с липсата на аварии, а с това колко бързо и интелигентно системата реагира.

Коя е идеалната енергийна инфраструктура и колко далече е България от нея? И кои са ключовите решения, за да се случи?

Идеалната инфраструктура е тази, която не забелязваш – защото работи. Тя е дигитална, гъвка- ва, устойчива и отворена към нови технологии. Пример за инфраструктура на бъдещето е Катар, където за няколко десетилетия минават от камили на метро. България не започва от нулата – имаме добра база, подготвени специалисти и стратегическо положение. Това, което ни липсва, е достатъчно бързо и координирано вземане на решения, дълго- срочна визия и последователност в регулациите. Ключът е в инвестициите, в партньорството между държава, общини и бизнес, и в планирането, а не в реактивния подход. По този начин ще се извършват качествени ремонти, защото една улица няма да се преасфалтира няколко пъти. Ще се спестят и пари, което ще повиши и качеството на услугите. Друга важна част от инфраструктурата на бъдещето трябва да е свързана със спорта, свободното време и историята.

Ръководите компания, която изгражда и модернизира инфраструктура – как да модернизираме „инфраструктурата“ на българското общество? Как да останем сплотени, а не „сепарирани“?

Когато говорим за инфраструктура, обикновено си представяме асфалт, кабели и тръби. Но истинската инфраструктура на едно общество е доверието и начинът, по който работим заедно. Ако тя липсва, всичко останало става по-бавно, по-скъпо и по-конфликтно.

Модернизацията започва от мисленето – да спрем да действаме на парче и да започнем да мислим като мрежа. Както в енергетиката няма изолирани елементи, така и в обществото няма „самодостатъчни острови“. Нужни са диалог, координация и ясна обща цел.

Да сме сплотени, не означава да мислим еднакво, а способност да работим заедно въпреки различията. Когато институции, бизнес и граждани гледат в една посока, дори сложните промени се случват по-лесно. Това е инфраструктурата, която държи обществото устойчиво.

Каква е отговорността на големия бизнес за просперитета на обществото?

Големият бизнес няма право да мисли само в рамките на годишния отчет. Когато имаш мащаб, имаш и отговорност – към хората, към средата, към бъдещето. Просперитетът не се измерва само с печалба, а с това какво остава след теб – инфраструктура, работещи системи, подготвени хора. Големият бизнес трябва да инвестира дългосрочно, да създава стабилна заетост, да развива кадри и да бъде коректен партньор на обществото и държавата. Истинският успех е, когато растежът на компанията води до растеж на средата около нея – по-добра инфраструктура, по-високи стандарти и повече доверие. Това е устойчивият модел.

Има ли място за феърплей, за да си успешен в съвременното общество?

Да — и не просто има място, а без феърплей устойчивият успех е невъзможен. Можеш да спечелиш краткосрочно и без правила, но в дългосрочен план бизнесът и обществото се градят на доверие. Феърплеят означава ясни правила, предвидимост и уважение към партньорите и хората. Това не е наивност, а стратегическо предимство — особено когато работиш в инфраструктура, която трябва да служи десетилетия напред.

Вие сте представител на по-младите поколения – чува ли се Вашият глас, успявате ли да наложите Вашия дневен ред?

Гласът се чува, когато е подкрепен с решения и резултати, не просто с мнение. По-младите поколения мислим по-мрежово, по-прагматично и по-малко йерархично. Дневният ни ред е свързан с ефективност, дългосрочност и смисъл в работата. Не става с конфронтация, а с аргументи и последователност. Когато показваш, че можеш да носиш отговорност, възрастта спира да има значение.

Подкрепихте конкурса „Хора на бъдещето“ – как- во е бъдещето, което Вие искате и създавате за децата си? Коя е Вашата смела мечта?

Искам бъдеще, в което децата ни имат избор — да живеят, учат и работят тук, не защото нямат алтер- натива, а защото средата го позволява.

Смелата ми мечта е България, в която инфраструктурата, образованието и институциите не са спирачка, а платформа. Държава, в която усилието се възнаграждава, а правилата важат за всички. Това е бъдеще, което не се обещава — то се изгражда всеки ден.
 

КЪДЕ ЩЕ БЪДЕМ СЛЕД 10 ГОДИНИ?

Ако сме последователни – в по-надеждна, по-умна, по-предвидима среда. Инфраструктурата няма да е тема, защото ще работи. А това е най-добрият показател за успех. Всичко останало зависи от това дали ще мислим в дългосрочен план или ще продължим да решаваме проблемите „на парче“.

КЛЮЧОВИТЕ ХОРА ЗА ПРОМЯНАТА

Промяната никога не е дело на един човек. В екипа има хора, които:

• Управляват сложни проекти на терен и носят реална отговорност;
• Движат дигитализацията и процесите;
• Държат връзката с общини и институции

Това са професионалисти, които не търсят публичност, а резултат — и именно на тях стъпва промяната.

КЛЮЧОВИТЕ РЕЗУЛТАТИ

• Ускорена модернизация на мрежата;
• По-добра координация с общини и други ютилити компании;
• Фокус върху дългосрочни инвестиции, а не „козметични“ решения

Резултатите не са еднократни, а натрупващи се — това е важното.

КЛЮЧОВИТЕ ПРОЕКТИ

• Модернизация на критична електроинфраструктура;
• Дигитализация и умни решения в мрежата;
• Проекти с обществен ефект – свързани с устойчивост, местни общности и бъдещи поколения.

За мен бизнес проектът и общественият ефект не са противоположни.

Визитка:
Милен Христов е бакалавър по бизнес администрация и мениджмънт от University of Sheffield, Великобритания. Притежава MBA от Московския бизнес институт „Сколково“. Има и магистратура по застрахователен бизнес и риск мениджмънт от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).