Най-важният актив на компанията са хората – те са интелектуалният и експертният ни капитал

„Темата за развитие на човешките ресурси е от фундаментално значение. За мен най-важният актив на компанията са хората – именно те са интелектуалният и експертният ни капитал“, казва изпълнителният директор на ЕРМ Запад Радослав Цветков в интервю за брой 8 на списание „Ютилитис“.

В интервюто той описва приоритетите за развитие на електроразпределителната мрежа и необходимостта от инвестиции за тяхното реализиране. Говори за внедряването на смарт решения, въвеждането на модерна географска информационна система, изградена на т. нар. ютилити модел, за дигитализацията на работните процеси чрез въвеждане на софтуерната система Workforce и ползите за клиентите от, както за ключовото значение на модернизацията на диспечерската оперативна среда SCADA.

Въвеждането на иновации в енергетиката обаче по никакъв начин не намаляват значението и ролята на човешкия фактор в енергетиката, казва в интервюто инж. Цветков.

„Енергетик е професия, но и призвание, защото в този бранш се служи на обществото. Ние се стараем да подобрим условията на труд и да мотивираме допълнително персонала“, допълва г-н Цветков.

„Електроразпределителните мрежи са ключови за икономиката и трябва да се обслужват от мотивирани хора, които са експерти. Благодарен съм на нашите служители, че те са точно такива. Моята цел е да откриваме, да задържаме такива служители, да ги мотивираме и да ги развиваме в бъдеще“, завършва интервюто.

Цялото интервю може да прочетете по-долу:

Кои са основните приоритети пред ЕРМ Запад към настоящия момент и след встъпването Ви в длъжност като Изпълнителен директор?

Електроенергетиката и в частност електроенергията е и винаги е била основният и най-сигурен енергоизточник, като е предпочитана от всички потребители по много причини, колкото и това да не се харесва на доставчиците на други енергийни продукти с алтернативен произход.

Електроразпределителната мрежа е и неразделна част от процеса по изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и именно затова се опитваме да отговорим на пазара, като успеем да повишим сигурността и качеството й.

Нашата цел е и да опростяваме и дигитализираме процедурите по присъединяване и като цяло обслужването на клиентите ни, въпреки че процесите са съобразно действащите нормативни уредби, така че да можем да отговорим на всички настоящи промени, като се трансформираме  от чисто инфраструктурна във високотехнологична компания.

Какви дейности са предвидени в инвестиционната Ви програма за следващите години?

Важно е да се отбележи нещо, което всички клиенти трябва да знаят – ние работим в условията на регулиран бизнес, като всеки наш разход и приход се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Като цяло одобрената инвестиция към момента на годишна база е около 100 млн. лв. – за абсолютно всички пера. От развитие на мрежата, през подготовка и превенция срещу аварии, реновиране на съществуващата инфраструктура, нови присъединявания и т.н. За съжаление, в условията на регулиран бизнес, инвестициите са част от ценообразуването и трябва да се отразят в крайната цена на съответните клиенти. Тези инвестиции, които споменах, са крайно недостатъчни, защото например за 2024 г., въпреки че сме инвестирали близо 139 млн. лв., което е повече от одобреното, успяваме да покрием само някои основни дейности. Това са новите присъединявания на жилищни и корпоративни обекти с дял от почти 50% от средствата за инвестиции или около 60 млн. лв., както и присъединяването на нови  ВЕИ. Отделно сме инвестирали  приблизително 22 млн. лв. за нови електромери, което ни е вменено като ангажимент както от действащата в държавата нормативна уредба, така и от европейското законодателство. В България сроковете за тази подмяна са на много по-чест период, отколкото в други държави, тъй като нормативните актове все още не отчитат, че с напредъка на технологиите това не е необходимо.  Ето пример за един ненужен разход, включен в ценообразуването.

Отделно сме направили реконструкции на мрежи средно и ниско напрежение  за  20 млн. лв. и сме вложили 15 млн. лв. за изнасяне на табла, което значително ще подобри качеството на услугата в по-малките населени места, в които потреблението рязко  нарасна покрай пандемията и обстоятелството, че хората все повече предпочитат да живеят в покрайнините, а не в столицата.

Изнасянето на електромерните табла е и ключовият инструмент за намаляване на загубите, за които всички плащаме.

Какъв би бил подходящият размер на инвестициите конкретно за Вашата мрежа, за да може тя да се поддържа и развива с нормални темпове?

Според наша експертна оценка за поддържане на мрежата ни, чиято средна възраст е повече от 45 години, са необходими над 170 млн. лв. на година. Говорим за дигитализация, за модернизация, за отстраняване и превенция на аварии, но всички те са обединени от една основна необходимост и това е нуждата от финансов ресурс или простичко казано – пари. Като хора, които живеят, работят и плащат данъци в България, ние сме с ясното съзнание какъв е стандартът на живот в страната. ЕРМ Запад търси всевъзможни варианти да облекчи разходите за клиентите. Опитваме се да намерим европейски фондове, които могат да помогнат за подобряването качеството на мрежата и същевременно да не оказват влияние върху цените.

Пример за именно такъв Проект, с който успяхме да „пробием“ по Модернизационния фонд, е този за т.нар. „смарт“ електромери. Той е на стойност 78 млн. лв. и е с период на изпълнение от 2 години. Някои хора биха се запитали за какво са ни „смарт“ електромери, но тяхната добавена стойност е, че чрез тях се получават данни в реално време. Това на първо място е ключово  във връзка с предстоящата либерализация на битовия сегмент от пазара, а освен това ни е вменено и чрез европейски регламент. Освен данните в реално време,  „смарт“ електромерите ще направят много по-лесно локализирането на загубите, за която важност вече споменах. Ще се съкрати драстично и времето за възстановяване на захранването в случай на прекъсване при неплащане, тъй като това вече ще става дистанционно, вместо да се изразходват допълнителни ресурси за изпращане на екипи на място. Вярваме, че ако всички тези дейности бъдат оптимизирани със „смарт“ електромерите, това ще има благоприятен ефект върху крайната услуга.

За съжаление този проект все още не е стартирал, въпреки че средствата бяха преведени от Европейската комисия към Министерството на енергетиката (МЕ) и беше взето решение от Министерския съвет да бъдат предоставени на ЕРМ Запад. Така единственото, което към момента ни дели от получаването им, е МЕ да подпише договора, парафиран от наша страна и изпратен обратно към тях преди повече от 4 месеца. За този период от 4 месеца ние можехме да монтираме над 50 хил. „смарт“ електромера. Този проект беше разработен през 2022 г. с идеята да се реализира за две години, през 2023 и 2024 г. За съжаление, сега в края на 2024 г., заради описаните обстоятелства, той все още не може да стартира.

Когато говорим за „смарт“ решения, какви други иновативни проекти и инициативи планирате за мрежата на ЕРМ Запад?

Единият е за модернизацията на нашата Географска информационна система (ГИС). Преминаваме към „ютилити модел“, при който освен точното геодезическо местоположение на всеки актив, има и функция, показваща  „електрическата свързаност“, т.е. в реално време ще е налична информация по коя наша инфраструктура (електропроводни линии) е захранен всеки един обект. В момента в уеб страницата ни има географски модел, предоставящ информация, свързана с отразяване на аварии, като чрез „ютилити модела“ на ГИС ще можем да предоставяме информацията на нашите клиентите с още по-голяма точност. Освен това със Столична община и с останалите дружества се опитваме да обединим данните си в една обща платформа, чрез която да сме повече клиентски ориентирани и да предоставяме възможността  на всеки един инвеститор да има точна и ясна информация относно наличието на всичките изградени инфраструктурни обекти и тяхната свързаност.

Друг проект, който развиваме, е за дигитализиране на работните задачи на терен чрез така наречения Workforce. Всички наши служители, чрез раздадените им таблети и инсталираните на тях специална оперативна система и приложения, ще имат възможността да получават задачите си дистанционно, да локализират по-бързо обектите чрез навигационна система, да добавят снимков материал директно в базата ни данни и към ГИС. Те ще разчитат на абсолютно актуална към момента диспечерска схема, като същевременно извършените от тях дейности ще се наблюдават в реално време. По този начин процесите ще се оптимизират с по-голяма бързина и ефективност.

Предвидено е и модернизиране на морално остарялата ни диспечерска оперативна среда или т.нар. SCADA. Това е най-важният инструмент, чрез който ние управляваме нашата мрежа и поддържаме свързаността си с Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и като такъв той следва да е възможно най-надежден и респективно защитен до най-високо ниво на киберсигурност. Освен това, заедно със самата модернизация на SCADA, предстои внедряването и на още един ключов софтуерен продукт и инфраструктура, представляваща усъвършенствана система за управление на разпределението, на английски ADMS.

По отношение на дигитализацията, свързана с превенция на аварии, отдавна включваме дронове и други съвременни технологии, като правим всичко възможно да облекчим оперативния персонал и да сме му в услуга, тъй като колкото и да върви напред дигитализацията, в енергетиката винаги е бил и ще бъде най-важен човешкият фактор. Желанието ни е да подпомагаме труда на служителите, чрез което пестим време и ресурси.

Когато говорим за развитие на инфраструктурата, какви са перспективите за по-голяма интеграция на зарядните станции за електромобили в България? Как ще се отрази развитието им и на товара на мрежата?

Електроразпределителните дружества, съгласно европейския регламент, нямат право да изграждат зарядни станции с търговска цел – могат да го правят само за собствени нужди. Ситуацията с батериите е подобна – не е позволено да инсталираме собствени такива за оптимизация на разходите ни. Когато говорим за зарядни станции, ние сме свидетели на една тенденция, свързана с постоянно търсене за увеличаване на мощностите и това има своето обяснение. В наши дни най-ценният ресурс за всеки е времето. Затова виждаме, че се набляга на бързи зарядни станции с голяма мощност и не е леко предизвикателство за нас, при настоящата изградена инфраструктура, да отговорим на търсенето с предлагане. Например много от тези станции са с мощност 200 kW, някои достигат и до 500 kW. За пример, мощността на един стандартен трафопост също е приблизително 500 kW. Това неизменно води до необходимост от увеличаване на капацитета. Опитваме се да го правим, но отново през европейски програми и проекти. Нашите съседи от Румъния вече са се възползвали от такива програми и считам, че и ние ще успеем да кандидатстваме и да спечелим одобрение и респективно финансиране.

Относно по-малките зарядни станции – всяко домакинство може да заяви присъединяване. Тук обаче изпадаме в друга ситуация – предприемачите, които изграждат сградите, поради икономически изгодни за тях причини, предвиждат малки мощности и потребление в сградите, например за минимално осветление в гаражите. Това е голямо предизвикателство за нас, защото след прехвърлянето на сградата към собствениците ние трябва да изграждаме повторно нова инфраструктура, оразмерена за по-голямата консумация, което отново е за сметка на всеки един краен клиент.

Какви са очакванията Ви за развитие на либерализацията в пазара? Не се ли наблюдава обръщане на тенденцията след Пандемията, възстановяването от нея и други процеси, при които вече не е „неприлично“ държавата да се намесва по-пряко в цените?

Всички държави в ЕС трябва да либерализират енергийните си пазари в битовия сектор и ние също се готвим за това.  Трябва обаче да се вземе предвид и социалният ефект, защото той влияе върху политическите решения. Сроковете за либерализация бяха променяни неведнъж. Електроразпределителната мрежа е една за всяка лицензионна територия и ще обслужва всички клиенти на нея и след приватизацията, както и до момента. От гледна точка на мрежата, предизвикателството е, че в една сграда с хипотетично 20 жилища, енергията ще може да се доставя например от 10-15 търговеца, към които електроразпределителното дружество ще трябва да изпраща информация за потреблението в реално време или по-точно на всеки 15 минути и то с едно и също качество.

От друга страна, ако енергията е най-евтина на обяд, което в днешно време е често срещана тенденция, а клиентите по това време не са вкъщи, ние трябва да можем да им дадем възможност за опции да управляват потреблението и уредите си дистанционно За мен времената, в които нощната тарифа бе най-евтина, постепенно ще изчезнат. Светът се променя, пазарът се променя, бизнесът се променя.

По отношение на възобновяемата енергия се получи и още едно изкривяване на пазара, тъй като преди 2 години, когато цените бяха високи, всички продаваха произведената от тях енергия вместо да я потребяват, а в режим на потребление консумираха от мрежата, което на места доведе до нейното двойно претоварване. Сега поради насищането на пазара с фотоволтаични централи цените се урегулираха.

За данните от измерването в някои държави в ЕС има нещо като централизиран „хъб“, който е равно отдалечен от всички. Това би ли проработило в България?

Сложен въпрос, тъй като не само в България, но и по принцип в Европа той все още не работи. Идеята е на Организацията за сътрудничество между операторите на преносните електроенергийни системи (ENTSO-E), като тяхното желание е всички членки на организацията, каквато е и България, да предоставят информацията от измерванията на едно място, в т.нар. централизиран „хъб“, и впоследствие тя да се използва за анализи от всякакво естество.

Ако ми задавате този въпрос във връзка с предстоящата либерализация на пазара, необходимо е да знаете, че данните на клиентите ни са конфиденциални и ние имаме право да ги предоставяме само на конкретния търговец, ясно определени органи и, разбира се, на самия клиент. Ако търсим платформа, която да бъде в услуга на клиентите, то би било  по-добре да има такава, която да е общодостъпна и да предлага сравнителен анализ  на цените на всички търговци, така че клиентът да може да избира и сменя своя доставчик информирано и по-свободно. Това разбира се, е решение, което касае търговската част, а не дейността на разпределителното дружество, но бих искал да ви обърна внимание, че само в нашата мрежа клиентите са над 2 млн. и сами разбирате какво предизвикателство ще е да се предоставят такъв тип услуги, свързани с данните, в реално време. Това може да се случи само със „смарт“ електромери, респективно смарт платформа и инфраструктура, а не със сегашните  конвенционални средства за търговско измерване.

Какви предизвикателства наблюдавате по отношение на наличието и развитието на инженерни кадри във Вашия бизнес? Можете ли да посочите и някои добри практики от дейността на ЕРМ Запад?

Темата за развитие на човешките ресурси на дружеството е от фундаментално значение. За мен най-важният актив на компанията са хората – именно те са интелектуалният и експертният ни капитал. Както вече споменах, ние работим в регулирана среда, в която включително и възнагражденията на служителите ни се регулират от КЕВР. Това донякъде е проблем, защото трудовите им възнаграждения и нашата социална политика са свързани с крайната цена на услугите ни. Затова и бих казал, че всички наши служители до известна степен са алтруисти. Енергетик е професия, но и призвание, защото в този бранш се служи на обществото. За съжаление, през последните години определени фактори и популистки инструменти изкривиха народопсихологията в съвсем различна, невярна и грешна посока

Наясно сме, че в днешно време основен фактор и основна движеща сила в обществото са парите, но ние се стараем да подобрим условията на труд и да мотивираме допълнително персонала и с други законово позволени инструменти. Такива са предоставените възможности за образование и професионално развитие. Стартираме още от гимназиите, а впоследствие даваме много възможности за развитие на уменията и придобиване на квалификации.

Електроразпределителните мрежи са ключови за икономиката и трябва да се обслужват от мотивирани хора, които са експерти. Благодарен съм на нашите служители, че те са точно такива. Моята цел е да откриваме, да задържаме такива служители, да ги мотивираме и да ги развиваме в бъдеще.

В Електрохолд като цяло има дългосрочна стратегия за стимулиране на професионалното образование, за консултиране на младите хора в етапа на вземане на решения за кариерното им развитие – като например инициативата „Енергия за бъдещето“. Имаме инициативи за дуално обучение, за стипендии за ученици, студенти, сираци, полусираци. Имаме стажантска програма, лятна програма и академия, дни на отворените врати, оборудваме кабинети по електротехника в средните училища и др.

За съжаление, обаче, няма голям наплив от инженери в университетите за тази специалност. Това важи не само за електроенергетиката, но и за другите инфраструктурни сектори.

Въпреки всичко вярвам, че електроенергията е бъдещето и съм сигурен, че рано или късно този потенциал ще бъде преоткрит, като най-хубавото и най-интересното тепърва предстои.

Интервю на Атанас Георгиев

БИОГРАФИЧНО КАРЕ  

Инж. Радослав Цветков е изпълнителен директор на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад) от август 2024 г. Инж. Цветков има повече от 20 години опит в сферата на електроенергетиката и управлението на газовата инфраструктура. Кариерата му в енергетиката започва в „Електроразпределение Столично“, още преди приватизацията, на длъжност ел. монтьор в аварийна служба, като след това е заемал различни експертни и ръководни позиции – в „ЧЕЗ Разпределение България“, „Енерго-Про Мрежи“ и „Овергаз Мрежи“.

Инж. Цветков се присъединява към „ЕРМ Запад“ през 2021 г. като директор „Стратегическо планиране и развитие на мрежата“, а от 1 май 2022 г. е главен директор „Управление на активи“. Има магистърска степен по Електроенергетика от възобновяеми енергийни източници от Техническия университет в София и по Бизнес администрация от УНСС, а бакалавърската му диплома е от ТУ-София – инженер по електроснабдяване и електрообзавеждане.

През 2024 г. е удостоен със званието „Енергетик на годината“ от Българската браншова камара на енергетиците (ББКЕ) за секция „Електроразпределение“.