Енергийните услуги ще заприличат на услугите на банките и телекомите

Господин Крал, кои са актуалните предизвикателства пред електроенергийните компании в България в настоящия момент? И кои от тях изискват най-спешни решения?

Предизвикателствата пред енергийните компании в България са предизвикателствата пред самата държава - непредвидимостта, непрозрачността какво предстои.

Липсва ясна стратегия и пътна карта накъде иска да върви България и в какви срокове по отношение на енергийния микс. Абсолютно ясно е, без да обиждаме никого, че въглищата нямат бъдеще. Никой не иска да го каже открито, но всички питат кой и кога ще затвори въглищните централи. Всъщност пазарът ще ги затвори -това е факт, от който България няма как да избяга и всички трябва да сме наясно, че рано или късно това ще се случи, като според мен по-скоро ще е рано. Пазарът ще направи така, че тези мощности ще трябва да се заместят с други, а липсва стратегия с какво точно и кога.

С изключение на газифицираната ТЕЦ "Варна", България няма нито една газова централа, която да замести въглищата като "мост" към следващите години на декарбонизация, докато все още чакаме достатъчно мощности за ВЕИ и съхранение. Голямо предизвикателство е да се вземе решение дали да се инвестира в газови мощности или в големи атомни блокове. А Всички знаем много добре от другите атомни проекти във Финландия, Великобритания, Франция и останалите държави по света, че инвестицията в АЕЦ отнема много време и е много сложен процес. Да вземем пример и от моята родина, Чехия - тя също планира да въведе атомен блок с мощност 1200 МВт, но в момента тече процедура и CEZ очаква да получи оферти през есента. Преди това, повече от 5 години се работеше по техническата спецификация. В момента процесът е на етап оферти, което означава, че блокът ще може да бъде въведен в експлоатация през 2035-2037 г. А при нас, в България, как да бъдат заместени въглищните централи с атомни блокове през 2035 г.? Не виждам как ще се случи, при положение че много от процесите за нова АЕЦ не са стартирали.

Малките модулни реактори, които много вярвам, че са бъдеще то, също са свързани с дълги срокове. В най-амбициозния вариант - в Полша - те се очакват през 2030-2032 г. и пак ще е много трудно.

На пазара в Европа България много се гордее с ролята си на нетен износител на електроенергия, но ако не започне веднага да работи по ясна стратегия как да замести въглищните централи, аз не виждам в близко бъдеще друга възможност освен да се превърне в нетен вносител.

Останалите предизвикателства пред енергийната система са свързани и развитието на мрежите - преносна и разпределител ни. Виждам по-големи предизвикателства при електроразпределението, защото знаем, че в последните десетилетия там има огромен натрупан "вътрешен дълг" откъм инвестиции. Така е не само в България, но и в други държави. Според международни изследвания през настоящото десетилетие инвестициите трябва да се увеличат поне със 70% спрямо предходното, а за България може би и с повече.

Говори се за 4Д-трансформация на енергетиката - децентрализация, дигитализация, декарбонизация и дерегулация, позната още и като демократизация. Пред мрежите голямо предизвикателство са основно първите две, защото те са свързани с инвестиции, които все още не се реализират в достатъчен размер и трябва да се реши как да се случат по начин, който да е социално поносим. Знаем, че мрежовите услуги в България са с най-ниска цена в целия ЕС - вече дори и Малта не е зад нас. В България тези цени са с около 50% по-ниски от средните за ЕС, което има своето отражение и в размера на инвестициите. За да се увеличат те, трябва ga търсим други източници като европейските фондове - Националния план за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд и др.

Как ще се трансформират операторите на електроенергийни мрежи във връзка с декарбонизацията на енергетиката и повишеното използване на електроенергия в транспорта, за отопление и охлаждане и за други приложения?

Както казах преди малко, пред мрежовите оператори има основно две предизвикателства - децентрализация и дигитализация. В тази посока трябва да се насочат инвестициите и големият въпрос е как да се планират те. Трябва да намерим баланс между дигитализацията и увеличението на мощностите в мрежата. Единият подход е да сметнем колко нови мощности ни трябват и да ги построим, но това е огромна инвестиция във физически активи. По-правилният и ефективен подход е да развием и дигитализацията, защото тя ще позволи на мрежите да станат "умни" - т.нар. "smart grid". Зад този термин ние разбираме техният капацитет да бъде използван "умно" и през цялото време.

Например, можем да направим анализ от колко ВЕИ и зарядни станции имаме нужда, колко автомобили ще се зареждат, къде и с какво да заменим отоплението на изкопаеми горива - с термопомпи или др. - и така да пресметнем необходимия върхов капацитет на мрежите. По-добрият подход е да търсим възможност да уплътним капацитета на мрежата през всеки момент от деня. През деня има много енергия от ВЕИ, но тя трябва да се съобрази и с потреблението. И именно това е задачата, която трябва да решат умните мрежи - да съчетаят свободния капацитет с потреблението, да управляват отлагането му във времето и т.н. Да, консумацията на една пералня или сушилня е малка, но ако потреблението на всички се отложи, то ефектът върху системата ще е голям. За да се случи това, трябва да има 2 неща - "умна" мрежа, и интегрирани с нея приложения и устройства, които да са удобни за ползване от потребителите. Клиентите не искат да пресмятат цени, часове и т.н., да настройват ръчно уредите си за определено поведение. Тези действия трябва да бъдат автоматизирани.

Същото важи и за умното зареждане на електромобилите. Ако 70% от сегашните автомобили бъдат заместени с електрически, вечер в 18-19 ч. всички ще искат да зареждат. Можем да пресметнем какъв капацитет ще ни трябва. Другият подход е да имаме софтуер и приложения с изкуствен интелект, които да разпределят зареждането на автомобилите през цялата нощ. А за да е комфортно и за потребителя, той например може да посочи в приложението на телефона си в колко часа ще ползва автомобила си на сутринта и останалата част от задачата за зареждането да се реши без негово участие.

За целта е необходимо да има и икономически мотив за потребителите - имам предвид тарифната структура и цените. Ако те не се променят и ако търговците нямат възможност да предложат на клиентите си гъвкави тарифи, за да ги мотивират икономически за определено поведение, няма как да се получи. Виждам от приятели и познати, които си инсталираха фотоволтаици на покрива, че започват да мислят по друг начин кога да ползват уредите си вкъщи, кога да отопляват и охлаждат. Те предпочитат да го правят през деня и да ползват собствения ток.

Икономическият стимул може и трябва да промени мисленето на хората. Всичко това е свързано със структурата на тарифите за мрежовите услуги, където трябва да се интегрират нови модели и да се промени балансът в полза на фиксираните плащания, вместо на база на потреблението. Заедно с децентрализацията на производството мрежите ще станат източник за захранване в моментите, когато собствените източници на потребителите нямат достатъчно енергия. Това ще е вид застраховка, че ще има електроенергия и в моментите, в които не си произвеждаме сами. Трябва да има тотална промяна на тарифната структура и с регулатора да работим заедно в тази посока.

Успяват ли енергийните компании да се трансформират от търговци на енергия в компании, предлагащи комплекси енергийни услуги? Как изглежда тази трансформация от гледна точка на групата компании на "Електрохолд " и какви са бъдещите възможности за развитие?

Това е свързано с регулаторната рамка - и с цените, и с икономическите стимули за потребителите. В момента има фиксирана ниска цена за битовите потребители и компенсации за бизнес потребителите и те нямат стимул да мислят в друга посока. Чувстват се удобно с фиксираната цена и ние го виждаме по време на срещите с нашите клиенти - те нямат интерес да хеджират, да избират фиксираните продукти, защото нямат икономически стимул. За да има трансформация, трябва първо фиксираните цени да отпаднат. В един момент компенсациите ще спрат, битовият сегмент ще се либерализира - ние се готвим за този процес и в частта "търговия" това е свързано с електронни платформи, електронни фактури, плащания и т.н.

Клиентът вече очаква дигитална услуга, наподобяваща тази на телекомите и банките - да може всичко да договори от вкъщи, без голяма бюрокрация, като същевременно получава информация от нас на мобилното си устройство. Вече почти всички имат мобилно устройство в джоба и бъдещето, което ние виждаме, е свързано с онлайн платформи. Те зависят и от възможността за предлагане на гъвкави продукти и тарифи - напр. да можем да предложим специална оферта за идния уикенд на база на метеорологична прогноза за вятъра и слънчевата енергия. През тези платформи може да се предложат и тарифи, свързани с demand-side response - напр. при излишък на енергия в мрежата

клиентите може да получат бонус, ако увеличат потреблението си или при недостиг на енергия може да им се изпрати сигнал да "върнат" от своето производство към мрежата. Това ще може да се случи в резултат на либерализацията и дигитализацията на пазара - с икономически стимули и комфорт за клиентите. И, разбира се, всички клиенти искат да получат най-ниската възможна сметка за използваните услуги.

Една от ключовите реформи в европейския електроенергиен пазар тази година е свързана с въвеждането на повече сигурност в цените чрез договори за разлика и дългосрочни споразумения за изкупуване на енергия от възобновяеми източници. Какви ще са ефектите от тази реформа върху европейския пазар и в частност - върху българския?

Ние говорим за "реформа", но въвеждането на "новите" инструменти всъщност представлява връщане на стари механизми с ново име. Целта е инвеститорът във ВЕИ да има сигурен приход в следващите 15-20-30 години, с фиксирана амортизация на неговата инвестиция. Дали ще е с преференциални цени, зелени сертификати, дългосрочни договори или договори за разлика - накрая трябва да се постигне едно и също - да се стимулират повече инвестиции във ВЕИ.

Всеки модел има своите плюсове и минуси. Ако фиксираме цените на който и да е инвеститор, за да подкрепим вложенията във ВЕИ заради обществения интерес, като им фиксираме приходите, ние отнемаме от тях риска. И този риск трябва да се прехвърли към друг - към потребителите, защото други възможности няма. Дали ще е през цена, добавка, сертификат или плащане от държавен фонд или от данъкоплатците - няма особено значение. Недостатъкът е, че всяка инвестиция с фиксиран приход - макар и харесвана от банките - ако трябва да връща обратно на държавата допълнителните непланирани печалби през същия механизъм, може да има обратен ефект и да отблъсне някои инвестиционни фондове. Затова мисля, че трябва новите мерки да са опция за отделните държави и инвеститори, а не задължителни инструменти.

В публичната дискусия за самата реформа не се казва много по една друга тема - задължението за хеджиране на търговците, а то е много съществено. Най-вече, как ще бъде въведено. Някои търговци купуваха на спот-пазара и продаваха на фиксирани цени, в резултат на което някои фалираха, като в България това се случваше в по-малка степен, но в Чехия например фалира търговец с 1 млн. клиенти. В рамките на един ден те станаха клиенти на "доставчик от последна инстанция" и цените им скочиха драстично. В държава с 10 млн. население 1 млн. клиенти са голям дял, което предизвика и социален проблем. ЕК се опитва да намери решение, но с въвеждането на задължително хеджиране за търговците може да стане точно обратното - когато аз като търговец задължително трябва да купувам някаква енергия, за която нямам клиент, който да иска да се хеджира, пак може да фалирам.

Най-важното е да се стимулират самите клиенти да осъзнаят интереса си от хеджиране. Когато това се случи, търговците също ще хеджират и може да се въведе регулация, която да свърже клиенти с фиксирани цени с дял от портфолиото на търговците, но не да им се отнема цялата свобода да търгуват на пазара. Ако ще регулираме всичко, няма да има нужда от пазар и от различни търговци, защото те ще предлагат еднакъв продукт на еднаква цена. А губещи от това в крайна сметка пак ще са клиентите.

Трябва да сме много, много внимателни с пазарната реформа на ЕК - какво ще е задължително, така че да не се "свръхрегулира". В Европа вече има такава тенденция - идеята "да защитим всички преди всичко" е малко като да искаме застраховка за всичко, но без да плащаме премия. А не трябва да губим и конкурентоспособност спрямо останалата част от света - САЩ, Китай и Азия като цяло - там има и други страни с голямо население като Индонезия, Малайзия и др.

Модернизационният фонд в България стартира с проекти за развитие на електроенергийната мрежа. Какви са планираните инвестиции и какви ще са ефектите от тях за електроенергийния отрасъл?

Принципно не харесвам много идеята за фондове и субсидии - всички фондове по някакъв начин изкривяват пазара. Но в момента това е единственият начин да избегнем всички инвестиции в България да бъдат платени изцяло от местните потребители. Ако България е с положително салдо към бюджета на ЕС, нека да използваме тази възможност и да инвестираме парите от европейските фондове за дигитализация на мрежата. Първите проекти към Модернизационния фонд в областта на мрежите, вкл. преносната, са именно за дигитализация и разширяване на мрежите

Един от нашите проекти е за "умни" електромери, които не само се отчитат дистанционно, а и в почти реално време, което ни позволява да управляваме гъвкави тарифи и услуги. Зад електромера стои голяма инфраструктура с база данни, невидима за клиента. Ако в момента отчитаме електромерите един път месечно, новият подход ще осъществява отчитане на 15 минути -това е огромна база данни. Metering Data Management е основната предпоставка за т.нар. demand-side response, за въвеждане на енергийни общности и др.

Искаме да дадем възможност на потребителите да споделят енергия и да създават енергийни общности, да продават енергия помежду си, затова трябва да имаме мощен капацитет и огромна база данни, в която всичко да се нетира - и то на 15-минутни периоди. И фактурирането на това потребление трябва също да бъде възможно. Без анализ на големи данни и изкуствен интелект, няма как да стане.

Другите ни проекти също са свързани с дигитализация - например създаването на географски информационни системи (ГИС).

Всъщност не става дума само за географски системи, де факто това са системи, които подпомагат управлението на активи с помощта на геолокация и с техническа информационна система, която съдържа данни за елементите на мрежата - проводници, трансформатори, техните параметри и т.н., включително и със система за следене на параметрите и състоянието им "на живо", както и метеорологичните условия, за да се прилага превантивна и планирана поддръжка. ГИС ще ни подпомогне да имаме "дигитален близнак" на нашата мрежа в реално време.

Останалите оператори са подали проекти, каквито и ние сме предвидили в следващи фази от програмата - например в мрежи за ново присъединяване, за по-ефективни трансформатори, за развитие на ВЕИ и др.

Трябва да можем така да управляваме мрежата, че енергията да достига до крайния клиент без големи технически загуби. Няма смисъл да развиваме ВЕИ В райони без потребление и енергията да се трансформира от ниско към високо напрежение и обратно -процес, в който голям дял от нея се губи. Целта ни трябва да е да имаме и зелено потребление, а не само зелено производство.

Вашата компания има редица образователни инициативи. Какви са актуалните потребности от знания и умения в електроенергетиката и как можем да ги удовлетворим по-добре?

Инициативите ни са насочени към професионално образование на деца още от 5-ти и 6-ти клас до ученици, студенти и наши служители. Развиваме широка гама образователни проекти за деца и родители, за стажанти и стипендианти . Осигуряваме и възможности за нашите колеги да се развиват.

Най-важната ни цел е нашите специалисти да не са експерти по едно единствено "нещо", което ще работят през целия си живот. Технологиите се развиват толкова бързо, че вече се нуждаем от хора, които имат широки интердисциплинарни познания и могат да идентифицират по-сложни причинно-следствени връзки, да имат аналитично мислене, и да са научени да се учат. И на моите деца казвам: научете се да се учите, защото постоянно трябва да можете да усвоявате нови неща. Един програмист например няма да е ценен, ако знае само един конкретен програмен език. Той може да се реализира, ако е аналитичен и ако може да преведе бизнес-процесите в технически и компютърен език.

В бъдеще ще имаме много по-голяма нужда от хора с "меки умения" и ИТ-образование. ИТ уменията ще са необходими на всеки, не само на програмистите, макар и не на толкова задълбочено ниво. Важно е да се знаят основните принципи на програмирането, самата идея как работят алгоритмите и ИТ. Ако хората имат такава база, ще могат да разбират по-добре и ограниченията, и предимствата на изкуствения интелект и останалите технологии.

Карел Крал е роден в Чехия през 1974 г. Завършил е икономически науки в университета в Пилзен. Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. От 2009 г. е част от управленския екип на ЧЕЗ Груп, като от януари 2013 г. е главен финансов директор на ЧЕЗ Груп в Румъния. От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. След като през юли 2021 г. Еврохолд закупи активите на ЧЕЗ В страната. Крал е назначен за главен изпълнителен директор на ЧЕЗ България, по-късно преименувано на Електрохолд България.